Нов невероятен рекорд – огромна струя от фини прахови частици от Сахара достигна до крайбрежията на САЩ

Праховите струи са естествено явление, част от кръговрата на Земята. Те се появяват, когато високоскоростни ветрове издигат малки частици от земната повърхност и ги пренасят на дълги разстояния. Всяко лято прах от пустинята Сахара в Африка „пътува“ над Атлантическия океан.

Изображението показва разпространението на аерозоли от праха на Сахара, който се движи на запад през Атлантическия океан на 19 юни 2020 г.; Изображението е заснето от сателита Sentinel-5P

Обикновено пясъчните струи не са толкова големи, че да имат възможността да се придвижват навътре във водите на океана, като дори често потъват в него. Но тази година този пясъчен феномен е невероятен по рода си – струята достига дори до бреговете на Америка!

Любители са наблюдавали постепенно явлението, докато се е развило и пясъчните частици са се отправяли към морето. Сателитите на програма „Коперник“ от семейството Sentinel на Европейската космическа агенция проследяват напредъка на този феномен. Струята е толкова голяма, че си печели прозвището Годзила.

Въздушният слой от Сахара се образува между периода на късната пролет и ранната есен. По-силните повърхностни ветрове събират праха и го пренасят във въздуха и над Атлантическия океан.

Ако условията са подходящи, прахът може да бъде транспортиран от Сахара в горната част на тропосферата, а след това и да бъде пренесен чак до Карибите или САЩ, разстоянието между които е около 8000 км (5000 мили).

Проследяването на пренос на фини прахови частици от Сахара е с около 20-годишна история, но като тази пясъчна струя не е имало никога и затова тя се нарежда на челна позиция сред най-големите такива. Не е изключено прахови частици да достигат до САЩ, но фактите потвърждават, че тазгодишният пясъчен феномен е с изключително мащабни размери. Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ съобщава, че пясъчната струя е с около 60 до 70% по-голяма от средната такава.

Изображението по-долу е от 19 юни 2020 г. Това е съставно изображение от спътника Sentinel-5P и спътника Aeolus. Основният слой е с данните във флуоресцентните цветове – жълто и зелено, от аерозолния индекс от Sentinel-5P, който показва степента на издигнатия сахарски прах над Атлантическия океан, а отгоре слоят е покрит с информация от аерозолните и облачните данни от сателита Aeolus.

Съставното изображение по-горе показва комбинирани наблюдения от сателита Aeolus и сателита Copernicus Sentinel-5P на 19 юни 2020 г.

Данните от Aeolus са уникални, тъй като това е първият сателит, проектиран да предоставя данни, свързани със ветровете в глобален мащаб. Той помага за изграждането на много по-сложни прогнози и модели, определяйки височината на вятъра с по-голяма точност. Според данните от изображението на този сателит, по-голямата част от праха е била на височина 3 – 6 km над земната повърхност.

Днес различните космически агенции разполагат с голям набор от сателити, които наблюдават Земята от Космоса и по този начин могат да наблюдават отблизо явления като този пясъчен феномен. Всеки сателит има различно предназначение, но когато се комбинират данните от различни сателити, това е основание за по-достъпно и лесно представяне на информацията, свързана със земните атмосферни събития.

Изображенията по-долу, заснети от мисиите Copernicus Sentinel-2 и Sentinel-3, показват праховите частици над Кабо Верде, Боа Виста, Куба и Сао Филипе.

В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-3, могат да се видят праховите частици над Кабо Верде на 20 юни 2020 г.

 

В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-2, могат да се видят праховите частици над Боа Виста на 17 юни 2020 г.

 

В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-3, могат да се видят праховите частици над Куба на 23 юни 2020 г.

 

В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-2, могат да се видят праховите частици над Сао Филипе на 20 юни 2020 г.

Праховата струя от Сахара всъщност може да бъде приемана и като добра новина. Според Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания, пясъчните частици имат способността да инхибират образуването на урагани. А също така могат да попречат на вече формираните такива да станат по-мощни и разрушителни.

Прахът е и източник на хранителни вещества за фитопланктона, който плува близо до повърхността на океана. Фитопланктонът е от решаващо значение за хранителната мрежа, като осигурява храна за животни от по-високо равнище в хранителната верига. Фитопланктонът също е фотосинтетичен, създавайки кислород за биосферата.

Праховите струи могат да снабдяват със запаси хранителни вещества, които се намират на огромни разстояния – като например Амазонската екваториална гора. Обилните и чести валежи там могат да изчерпват основните хранителни вещества. Според мнението на специалисти, с липсата на фините прахови частици, районът на река Амазонка вероятно не би имал такова изумително биоразнообразие и не би имал толкова сложна хранителна верига.

Има, разбира се, и лоши въздействия от страна на праха. Той може да предизвика покачване нивото на запрашеност в определени райони и да влоши качеството на въздуха, като това може да представлява риск за здравето на хората, особено на тези с дихателни здравословни проблеми. Това е така, поради факта, че прахът е „пътувал“ на огромни разстояния и голямо количество от по-големите частици са паднали вече по земната повърхност. Останалите частици са с по-малки размери, а те са най-опасни за хората.

На колажа отдолу можете да видите развитието в движението на пясъчната буря за периода юни – юли 2020 г. Изображенията са направени от сателита Sentinel-5 с данните от аерозолния индекс. Точните дати на изображенията са както следват – 01.06, 16.06, 22.06, 26.06, 01.07, 10.07 /от ляво надясно по редове/.

Но за много хора частта, която ще запомнят от целия процес на този пясъчен феномен, е свързана със залезите. С фините прахови частици във въздуха залезите и изгревите изглеждат още по-зашеметяващо.


При писането на статията е използвана статията Incredible Sahara Dust Plume Sweeping Across The Atlantic Is Largest on Record